Здравейте,
вече няколко дена не съм писал в дневника, като си мислех, че така е по-добре - ще синтезирам впечатленията си и ще напиша само на-важното и най-интересното. След няколко дни се насъбран толкова много материал, че не съм сигурен от къде да започна. Май ще е най-добре ако пиша кратко и споменавам всичко с няколко реда. И това е вариант.
Вече почти месец живея във Виена и започнах да свиквам с новата обстановката - размотавам се само по улиците и то без да се губя, пазарувам в магазина и мога да си поръчвам сам в заведенията - "Ein kleines Bier bitte!" "Zahlen bitte". Но това са неща от ежедневието, които не заслужават особено внимание, пък и не искам да ви отнемам от ценното време с разказчета от този тип. Виж, вкусовете и предпочитанията на местните са нещо по-различно и заслужават отделна тема в моя блог.
Аз винаги съм се интересувал от мода - марки,цветове, платове и техните комбинации. Винаги съм гледал да бъда в крак с нея и ако не на върха на вълната, то поне да я следвам. Още от малък разбрах, че в мъдростта "По дрехите посрещат, по ума изпращат" не е просто поредният инструмент на родителските възпитателни методи, целящи да опазят детето чисто и спретната, а една отлична възможност да прикриеш някой недостатъци и петна в общата си култура ;-) Няма да си крива душата и да се правя на философ като твърдя, че не се влияя от външния облик на хората пред мен - обичам изтупаните и пипнати хора, които обръщат внимание на дребните детайли и се старят да изглеждат добре. Тук не става въпрос за скъпи и маркови дрехи, чак такъв сноб не съм, повече за подбора на цветовата гама и комбинацията на различните стилове. Австрия е приютила различни култури, хора от целия свят, с различни разбирания и вкусове. Във Виена и въз основа на основното ми занимание в момента - търсене на собствено жилище, получих отлична възможност да ги наблюдавам и да ги сравня:
Най-силно впечатление ми направиха местните. В началото имах чувството, че те не робуват на конкретни модни тенденции, а просто навличат първата им попаднала от гардероба дреха и излизат на улицата. Беше на косъм да затвърдя това впечатление, докато не осъзнах, че макар и австрийци (или поне раждани тук), те отделят сериозна част от времето си за да приемат облик изразяващ тяхното съсловие и социален статус:
Австрийците от по-заможни семейства се носят със дрехи в светли тонове и пастелни цветове. Предпочитаните марки са BOSS, Tommy, DISEL и Polo. Тези, които мога да определя като по-обикновени също предпочитат пастелните цветове, но си подбират по тъмни разцветки на зеленото, синьото и кафяваото. Повечето от младежите на моя възраст, които произлизат от емигрантски семейства, предпочитат дрехи в тъмни цветове като черно, сиво и кафяво, с набиващи се на очи логота D&G,BOSS, LEVIS, NIKE и ARMANI.
Учуди ме и това, че маратонките NIKE определено са популярни, но предимно при чужденците. Местните си падат по спортните обувки на PUMA и DISEL и малко по-рядко рядко ADIDAS. В един магазин за луксозни стоки не издържах и попитах за това свое наблюдение. Продавачката ми поясни, че от няколко години насам се смятало за лош вкус да носиш NIKE, защото те използвали детски труд в производството за да ги пускат по-евтино на пазара. От една страна станали масова стока неподходяща за моден аксесоар, от друга бил и протеста на по-богатите, които предпочитали да плащат повече само и само да не подкрепят фирма като Nike. Сега с тъга си мисля, че по-голяма част от спортните ми принадлежности са точно на тази фирма. Може би е време да си сменя някой неща от гардероба?
Кожените якета явно са отново на мода тук (или никога не са излизали), но са спортни и предимно в светлата гама. Често засичам по улиците и хора с черни или тъмно кафяви кожени якета, тип сако или тези с каракул но това е сравнително рядко и са предимно чужденци или с такова потекло ;-) Местните си падат по платнените изделия.
Едно обаче ми направи наистина лошо впечатление: Австрийците са доста мърляви, или поне тези част от тах, с която се засеках в университета и в центъра по заведенията. Те явно не обичат да стоят прави или да си потърсят пейки за сядане - седят или лежат по коридорите и стълбищата на университетите, по уличните тротоари и бордюри, седят на земята пред или във заведенията и въобще не им пука за светлите дрехи. Дори и да се различаваме по вкус относно цветовете, поне ние балканците не се въргаляме в прахта и плюнките на минувачите.
